Биатлонистката Павлина Филипова продължава подготовката за новия сезон на базата в Белмекен. 10 години тя не си бе взимала почивка. Едва през пролетта си го позволи след стартовете за световната купа, олимпийските игри в Торино и европейското първенство, където спечели единствената титла за България. Русокосата спортистка разказа специално за "7 дни спорт" за ежедневието си на Белмекен, за дейността на новия й частен клуб в родния Берковица и за своите амбиции.
  
Павлина Филипова започна подготовката за новия сезон на Белмекен. С нея тренират Ирина Никулчина и Нина Кадева
Снимки: Иван Бъчваров 
 
 
Белмекен
ГЕОРГИ ДЕЛЧЕВ
наш пратеник

- Вярно, че от 10 години не съм почивала и затова тази пролет си удължих ваканцията - започва Павлина. - Отпочинах и пак наново. Обичам спорта и не ми тежи.
- През пролетта направихте собствен клуб в Берковица. Как вървят нещата там и ще ви остава ли време да се занимавате с него?
- Приятелката ми Вероника Григорова, която е бивша ски бегачка, се занимава с клуба. В него вече се записаха деца. Искаха да кръстят отбора на мен, но връх Ком е символ на нашия град и затова сметнах, че трябва да си остане така. Като тръгнат на училище децата, ще изберем още няколко да тренират. Ще се подготвят в Берковица. Там има асфалтово трасе. Ще ги водим на Ком, както и на Белмекен. Когато съм в родния град, ще тренирам с тях. В момента се занимавам с екипировката на дечицата. Уредих с моя личен спонсор Росиньол да купя екипи и обувки на изгодна цена.
- В Берковица ли се чувствате най-добре? Говорите с много любов за децата, за отбора, за хората там.
- След европейското ме посрещнаха като шампионка, дори песен бяха измислили за мен
След Нагано също имаше голямо посрещане, но тогава чувствата бяха смесени. И по други поводи са ме изненадвали приятно. Много бях изненадана, че ми подариха място на Ком. Смятам да построя там ски училище и гардероб. Има възможност да се развиват и алпийските ски. Според нов проект ще се построят 20 км трасета. Съществува идея да се направи и писта за биатлон, която ще бъде кръстена на мен. Дано скоро да станат готови тези съоръжения. Не само заради такива жестове, но в Берковица наистина се чувствам най-добре. Много ме радва, когато възрастни хора ме спират по улицата и разказват как са се вълнували на мои състезания и ме разпитват как съм. Кметът и общината също помагат. На състезанието, което правят в моя чест на хижа Ком тази зима, имаше 100 участници - това е много за малко градче като нашето.
- Изглежда, никога няма да забравите разочарованието от 4-ото място на олимпиадата в Нагано през 1998 година, колкото и други успехи да имате?
- Така е, защото това е нищожна разлика, само 2 десети. От друга страна, може би трябва да си давам сметка какво съм постигнала. Защото 4-о място е страхотно класиране. Тогава го преживях много тежко и следващата година бе най-слабата за мен.
- Не натежават ли вече тренировките?
- Не е лесно, но ние сме свикнали. Сега имам нова цел - да взема титла, каквато друга българка не е печелила - световна.
- Как виждате бъдещето си?
- Не зная докога ще се състезавам. Може би вече ще решавам година за година. Натрупах доста умора, но желая да участвам и на олимпиадата във Ванкувър 2010
- Много се коментираше представянето ви в Торино. Специлистите казваха, че сте били подготвени за повече от това, което постигнахте.
- Не мисля, че стрелбата ни е била по-слаба. Като се разрових в сайта на федерацията, видях, че сме я подобрили с 20%. Просто другите са станали по-добри. Като цяло стрелбата е по-бърза с около 40-45 сек. В Торино се получи реаклиматизация и се адаптирахме към края за щафетното състезание. По-съществените причини са в голямата разлика между нас и водещите отбори
Като тренировки не отстъпваме, но технически, организационно и финансово сме много назад. Зимните спортове са скъпи и по джоба на богатите държави. Нашите конкурентки разполагат с огромен екип от хора, който реагира на всякакви промени. В това отношение изобщо не сме конкурентоспособни.
- Според вас каква е идеалната биатлонистка?
- Освен отличната подготовка, много зависи и от главата. Когато съм обременена, че трябва на всяка цена да се представя отлично, не се получава. Но когато няма такова напрежение, всичко се получава. За разлика от преди 8 години сега, за да имаш успех, трябва да си сред първите 20 в бягането и да имаш една от бързите стрелби. Ако си точен, ще си сред 8-те най-добри. Това е профилът на идеалната биатлонистка. Разликите са много малки и точната стрелба се оказва решаваща.
- Какво ново в личния ви живот? Преди се чуваше за някакъв французин.
- С моя приятел сме заедно повече от 5 години. Стилян (Мавров) е от Русе, бивш джудист и европейски шампион за младежи. Много съм щастлива с него.
Разбира ме и помага в тежки моменти или когато се колебая за нещо. Той е една от причините да си вярвам, че мога и да продължавам напред. Живеем заедно в София, макар че харесвам по-малките градове.
- С какво запълвате свободното време?
- Чета книги, много обичам да ходя на кино, да се срещам с приятели, защото не остава много време да сме заедно. Обичам да се разхождам. Наскоро карах Светльо да ме научи на някои хватки от джудото.
- За да го зарадвате или от любопитство?
- И заради него, но аз малко тренирах джудо като дете. Тогава обаче родителите ми казаха да избирам между ските и джудото, макар че бяха против да спортувам. Брат ми тренираше борба и казаха, че няма нужда от повече спортисти в семейството. Засегнах се тогава и след няколко дни им заявих: Ще видите вие, че и аз ще нося медали един ден, а не само батко.